Тишина… мрак… Повей на вятър. Падащи капки. Лъч светлина който извайва от нищото тяло. Голо, невинно, красиво.
Жива скулптура.
Материализация на странна музика. Неорганизирана, първична и чувствена.
Освобождаване от рационалното. Усещане. Усещане за друг свят и друго измерение. Няма вчера днес или утре. Има само Тук и Сега. Има време което се движи по свой закони. Ту спира рязко, ту се повлича протяжно на някъде. Всяко нещо е важно – движение, поглед, въздишка. Може да се общува и така. Без думи. Те са Третият, от който няма нужда.
Трудно се пише за спектакъл, в който думите са най-излишното нещо. Не е пантомима не е и балет. Няма сюжет в благоприятният смисъл на
думата.Единение на музика, светлина, скулптура и човешки тела, освободени от задръжките на всекидневието. Красиво и странно представление. Странно като създателите си. Идеята е на скулптора Драган Милев – Дари. Не иска хората да знаят за него нищо повече от това което твори. Другото не е важно. През 1984 открива кожата като силно пластично средство. По-късно се ражда идеята пластиките да се раздвижат, да се включат в спектакъл като действащо лице. С Бистра Чолева, Ина Инджева, Адриана Найденова и Нина Стойцова работи от две години, през които са приемали по един курс на измисленото от него обучение. Започват медитация за да могат да постигнат пълна концентрация.
Необходимо е до такава степен да се почустваш свободен, че без притеснение да можеш да извадиш на показ настроенията си. Момичетата са интелегентни, чувсвени, с добра пластична култура ( помага им хореографката Боряна Сеченова ). Освен с театър, се занимават с поезия, рисуват, танцуват. Определено имат отношение към визия, композиция, пластика, осветление. Няма нужда да им се обяснява много. На една вълна са. Затова не е необходимо да бъдат режисирани до край. Задават им се опорните точки. Останалото пълнежът, се ражда в момента. Още едно очарование на спектакъла – всеки път е различен и изненадващ.
Представлението се играе в една от залите на на фондацията “Св. св. Кирил и Методий”, където историческите барелефи и футуристичните скулптори от кожа обединяват времето и са част от неповторимата атмосфера. Предстои заснемането на спектакъла. А след това? Верни на странностите си те са отхвърлили предложението на една агенция наесен да го играят срещу билети от 1000 лв. Защото са го зъздали не за сноби с дебели портфеили, а за хора които имат необходимите сетива ( те обикновено нямат необходимите пари ). За тези които ще разберат и приемат посланието им: “Престанете да бъдете толкова разумни. Усещайте се! И не се страхувайте да давате израз на тези усещания защото те са красиви.”

Венета Недева