Тази може да се казва само „Дари”. Така непринудено е подслонила навиците, копнежите и творенията на стопанина си, че прилича едновременно на негова дневна, храм и работилница.

Ако си в голямата мешавица на Солни пазар, можеш да надникнеш през огромната витрина на галерия „Дари”. Ето, вече си в сцена на оня филм, който не може да бъде забравен въпреки купищата заглавия преди и след. Духа на „Аризонска мечта” го носи не само вездесъщата риба, гледаща те от всяка стена ту небрежно, ту умислено, ту с ирония. Навсякъде са следите на скиталчество и дирене на различие. Смесицата от кожени пластики, графики, шевна машина с вид на антика, музикални инструменти (източни, на които забравяш името, достолепен немски контрабас) е настанена сред четири стени, преди бели, но почти предали се пред откосите светлосива боя… Никаква лъскавост. Естествени материали, неподправени цветове. Подът е като отпреди 60-70 години, когато тук е имало кантора.

Дори металът не излъчва блясък, а обживяност. Дари-интериорът е постигнат грижливо премислено, с отказ от агресивен ексцентризъм. Една галерия, напомняща, че Arizona dreamers са ненатрапчиви антиконформисти, винаги застигани от мечтите си.
И край тях винаги летят риби.

от Петя Русева снимки Минко Минев
24 BRAVACASA